Най-старото човешко лице в Европа, открито в Атапуерка: „Може да гледаме нов вид“
Испански изследователи са открили останките от фрагмент от лице в Атапуерка, Северна Испания, който е идентифициран като най-старото известно лице в Западна Европа, на възраст между 1,1 и 1,4 милиона години.
Проучването, публикувано в списание „Nature“ и ръководено от IPHES-CERCA, разкри това ключово откритие за първите човешки миграции в Европа.
Вкаменелостта, открита през 2022 г. и наречена „Розовата“ в чест на ръководителя на проекта д-р Роза Хюге и групата Pink Floyd, принадлежи към вид хоминид, по-примитивен от „Homo antecessor“.
След изчерпателен анализ учените приписват фрагмента на „Homo affinis erectus“, вид, близък до „Homo erectus“, въпреки че класификацията все още не е окончателна, което оставя открита възможността това да е популация, която все още не е идентифицирана в Европа.
„Възможно е да имаме работа с различен вид, нов вид, който не е „Homo erectus“. Това, което знаем в момента е, че той прилича на „Homo erectus“ и че е ясно различен от видовете, които познаваме досега в Европа“, каза за Euronews Xosé Pedro Rodríguez-Alvarez, специалист в каменната индустрия и съавтор на изследването.
Фосилът с прякор „Розов“ С любезното съдействие: IPHES-CERCA
Екипът от учени, ръководен от изследователката Роза Хюге от IPHES-CERCA, посочи, че това откритие е ключова част от разбирането на еволюцията на хората на континента. Откритието е особено важно, тъй като поставя пристигането на тези първи популации в Европа преди „Homo antecessor“, чиито останки датират отпреди приблизително 860 000 години.
„Има примери за „Homo erectus“ в Азия и Африка, но на европейския континент досега не е бил открит човек с тези характеристики, толкова сходни с „Homo erectus“ на други континенти“, казва изследователят Xosé Pedro Rodríguez-Alvarez.
Три ключови открития в Атапуерка
Това е третият път, в който испански учени подобряват собствения си световен рекорд, като откриват най-стария човек в Западна Европа. Първото голямо откритие се случи през 90-те години на миналия век, когато останките от непубликуван човешки вид, „Homo antecessor“, бяха изкопани на мястото на Гран Долина.
„Когато вкаменелостите на „Homo antecessor“ бяха открити в Гран Долина през 1994 г., вече беше ясно, че те са различни от всички видове, известни дотогава, и в крайна сметка беше решено да се създаде нов вид, който беше публикуван през 1997 г.“, казва Родригес-Алварес.
Тези вкаменелости, на около 900 000 години, изненадаха научната общност, тъй като оспориха идеята, че първите хора в Западна Европа не са били на повече от 500 000 години. В допълнение, „Homo antecessor“ имаше изненадващо модерни черти на лицето, с плоска структура на лицето, наподобяваща тази на „Homo sapiens“.
„По-късно, през 2007 г., ние също открихме в Сима дел Елефанте, но в археологически слой над него, човешка мандибула, датирана преди около 1,2 милиона години“, добавя изследователят. Този фосил показва примитивни черти в областта на брадичката, въпреки че вътрешната му структура показва неочаквано елегантни характеристики.
Инструментите бяха ключови за неговото оцеляване
В допълнение към фрагмента на лицето, изследователите са открили каменни инструменти и следи от рязане върху животински кости, което предполага, че тези ранни европейци вече са използвали литична технология за лов и обработка на месо, адаптирайки се ефективно към околната среда. Пейзажът по това време, в долния плейстоцен, комбинира гори, пасища и водни източници, осигурявайки изобилие от ресурси за тези ранни популации.
„Те са прости инструменти, направени с помощта на скали, които могат да бъдат намерени много близо до мястото, главно кремъчен кварц и варовик, които са местни скали (...) Можем да свържем тези инструменти с използването им, за да използваме балистичните ресурси на Сиерата“, обяснява съавторът на изследването.
Според Родригес-Алварес белезите от рязане, идентифицирани върху откритите останки от животни, показват ясни доказателства за използването на тези инструменти за овладяване на животински трупове. „Това, което те вероятно са правили, е да колят малки животни, защото освен инструментите, открихме и около 6000 животински кости в този слой“, добавя той.
Защо Атапуерка е важен обект за археолозите
Местата на Атапуерка, считани за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 2000 г., съдържат най-старите и многобройни останки в Европа, а откритията, направени там, оказаха голямо влияние върху науката. „Имаме две различни места с много древни човешки вкаменелости, вариращи от 850 000 до повече от 1 100 000 години в сравнително малко пространство от около 20 квадратни километра“, казва ученият.
Това откритие не само укрепва ролята на Атапуерка като глобална референция в изследването на човешката еволюция, но също така отваря нови въпроси за разнообразието от хоминиди, обитавали Европа в древни времена. Изследователите от Атапуерка смятат това откритие за значителна стъпка към разбирането на произхода на човечеството на стария континент.
„Има други обекти във Франция и Италия, които са на възраст между 1 000 000 и 1 100 000 години. Разликата е, че там няма човешки вкаменелости. Единствените човешки вкаменелости от долния плейстоцен, тоест единствените човешки вкаменелости на повече от 800 000 години в Европа, се намират на Иберийския полуостров, в Атапуерка“, казва той.
Надяваме се, че бъдещите проучвания и разкопки ще продължат да хвърлят светлина върху това как различните миграционни вълни и ранните човешки популации са оформили еволюционната история на рода „Homo“ в Европа.
"За да предложиш на научната общност съществуването на нов вид, трябва да имаш много вкаменелости. Трябва да направиш много задълбочени изследвания, а сега говорим само за един, който е много интересен и много представителен, но е само фрагмент от лице. Ще ни трябват много повече вкаменелости, за да можем да кажем със сигурност, че прилича на "Homo erectus", но че е различен", заключава ученият.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
